генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след видеосреща с премиера

 генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след видеосреща с премиера Кирил Петков. Шефът на Алианса отбелязва още, че е провел значителен диалог с българския министър-председател "по мотив скупчването на съветски войски на границата с Украйна и въздействието им върху европейската сигурност ".  
На въпросната среща, министър председателят Кирил Петков описа персонално на шефът на НАТО Йенс Столтенберг за българската новаторска концепция за основаване на специфичен батальон за рецесии от български военни, който да се води нещо като част от Алианса и да организира непрекъсната подготовка у нас.
Според публично известие на българското правителство двамата провели видеоконферентен диалог, на който обсъдили  "актуалните развития, свързани с продължаващото скупчване на съветски войски по границата с Украйна ".
"Беше споделено визията, че дипломатическите старания за деескалация би трябвало да продължат, само че в това време Алиансът би трябвало да бъде квалифициран и за вероятно утежняване на обстановката ", прибавят от кабинета.
Веднага по-късно българският министър-председател  "информирал генералния секретар за решението на държавното управление да способства за груповата защита посредством създаване на българска батальонна бойна група, с опция за попълване на дефицитите от страни-членки, при нужда ". В хода на диалога още веднъж бил потвърден водещият принцип в НАТО – всяко решение би трябвало да е подкрепено от обществото и държавното управление в съответната страна-членка.
Идеята за българския батальон бе стартирана първо от военния министър Стефан Янев. Часове по-късно държавното управление организира закрито съвещание, след което министър председателят Кирил Петков разгласи:   "Отбранителната ни тактика ще е построена на база на българската войска. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно водачество ". От думите на премиера тогава, разяснени по-късно и от военния министър, стана ясно, че държавната позиция е, че българско бойно формирование ще тренира за защита и вероятно присъединяване в интервенция на НАТО, а няма да има наличие на части от други страни-членки.
Само ден по-късно стана ясно, че българският батальон, чието създаване ще бъде препоръчано на НАТО като родния отговор на рецесията в Украйна, може да не е напълно български. Това стана ясно от изказване на премиера Кирил Петков в Брюксел. Той разгласи в прав текст, че дефицитите в българския батальон ще бъдат попълнени от съюзническите сили.
Военният министър Стефан Янев обаче непрекъснато твърди, че българската войска може да оправи и сама, даже и при по остра рецесия по оста Русия-Украйна. "Ако бъде взето решение за разполагане на войски на НАТО по Източния фланг, българското държавно управление смята, че тази мярка е оправдано да бъде изпълнена с български войски. Ще имаме български войски, които ще изпълнят тази задача на българска територия с българско командване ", сподели министърът на защитата преди 3 дни. 
"Която и страна да каже - ние желаеме да дойдем тук с едни войски, това става с решение на българското държавно управление. А решението на българското държавно управление е на българска територия да се разположат български войски. Това не значи, че те ще вършат нещо по-различно с изключение на, че ще интензифицират своята подготовка ", обясни още Янев.